15 nov 2022, 16:21

Падаща звезда 

  Poesía » De amor
679 0 0

Падаща звезда

 

Лято. Хижа. Поляна. Покой.

Под звездите,

хванати за ръце - тя и той.

Гледат към

галактики далечни…

Тихо шепнат за любовта си

и за истините от живота -

простички и вечни.

В този момент от небето

светла диря остави

паднала звезда…

В душите им нещо трепна,

вълнение и двамата ги

завладя.

За миг решиха, според

поверието стародавно,

че трябва да

си пожелаят нещо…

Казаха си го

двамата наум:

да са до края заедно

и да се обичат

силно и горещо.

Звездата падаше надолу,

но усети отправения

към нея зов…

Преди да се

разбие на земята,

тя благослови

тяхната любов.

 

15.11.2022 г.

 

 

 

 

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??