15 jul 2007, 17:22

Падението на демона

  Poesía
676 0 5

    Още демона живее във заблуда
    и мисли че безкрайно е щастлив
    тънейки в охолството си и в разгула
    загуби нявга светлия си лик

    Душата му поквари се набързо
    забрави той за чистата любов
    и идеала си продаде най-цинично
    за шепичка жълтици и имот

    После ги увиличи и многократно
    като грабеше и лъжеше без срам
    и хората уплашени от него
    низвергнаха го някъде далеч от тях


   Но демона завърна се да ги погуби
   под земята сътворил си негов храм
   където иконите са и блажените му музи
   проститутките докосващи го с дъжд от плам   
   
 
    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивето Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...