15.07.2007 г., 17:22

Падението на демона

671 0 5

    Още демона живее във заблуда
    и мисли че безкрайно е щастлив
    тънейки в охолството си и в разгула
    загуби нявга светлия си лик

    Душата му поквари се набързо
    забрави той за чистата любов
    и идеала си продаде най-цинично
    за шепичка жълтици и имот

    После ги увиличи и многократно
    като грабеше и лъжеше без срам
    и хората уплашени от него
    низвергнаха го някъде далеч от тях


   Но демона завърна се да ги погуби
   под земята сътворил си негов храм
   където иконите са и блажените му музи
   проститутките докосващи го с дъжд от плам   
   
 
    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивето Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...