Jul 15, 2007, 5:22 PM

Падението на демона

  Poetry
672 0 5

    Още демона живее във заблуда
    и мисли че безкрайно е щастлив
    тънейки в охолството си и в разгула
    загуби нявга светлия си лик

    Душата му поквари се набързо
    забрави той за чистата любов
    и идеала си продаде най-цинично
    за шепичка жълтици и имот

    После ги увиличи и многократно
    като грабеше и лъжеше без срам
    и хората уплашени от него
    низвергнаха го някъде далеч от тях


   Но демона завърна се да ги погуби
   под земята сътворил си негов храм
   където иконите са и блажените му музи
   проститутките докосващи го с дъжд от плам   
   
 
    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...