Jul 15, 2007, 5:22 PM

Падението на демона

  Poetry
677 0 5

    Още демона живее във заблуда
    и мисли че безкрайно е щастлив
    тънейки в охолството си и в разгула
    загуби нявга светлия си лик

    Душата му поквари се набързо
    забрави той за чистата любов
    и идеала си продаде най-цинично
    за шепичка жълтици и имот

    После ги увиличи и многократно
    като грабеше и лъжеше без срам
    и хората уплашени от него
    низвергнаха го някъде далеч от тях


   Но демона завърна се да ги погуби
   под земята сътворил си негов храм
   където иконите са и блажените му музи
   проститутките докосващи го с дъжд от плам   
   
 
    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивето All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....