ПАДНАЛ АНГЕЛ 

Р. Чакърова 

Нищо нямам да кажа, наистина...
Колко думи умряха във полет?
Колко кръв е попила по листите? 
Колко бели, неслучени пролети... 

Колко пъти в любови умирах, 
после пак оживявах- от пепел.
И навярно от туй съм щастлива... -
от куршумите, впити в сърцето. 

Уморено е...Пъшка и стене,
предусещайки идната зима. 
От стотици небесни стремления -
паднал Ангел!... И куп перушина... 

Някой мина и всичко помете -
като сбъдната, страшна прокоба.
Ах, дано му "изсъхнат" ръцете, 
че ми взе и последната обич! 

Лондон 11/08/2016 '  22:27