ПАДНАЛ АНГЕЛ
Р. Чакърова
Нищо нямам да кажа, наистина...
Колко думи умряха във полет?
Колко кръв е попила по листите?
Колко бели, неслучени пролети...
Колко пъти в любови умирах,
после пак оживявах- от пепел.
И навярно от туй съм щастлива... -
от куршумите, впити в сърцето.
Уморено е...Пъшка и стене,
предусещайки идната зима.
От стотици небесни стремления -
паднал Ангел!... И куп перушина...
Някой мина и всичко помете -
като сбъдната, страшна прокоба.
Ах, дано му "изсъхнат" ръцете,
че ми взе и последната обич!
Лондон 11/08/2016 ' 22:27
© Rositsa Chakarova Всички права запазени