16 nov 2023, 23:06

Паднал ангел

  Poesía » Otra
631 2 0

Вечер настана, а на небето луната като диамант засия,

морето пееше позната песен, вълните галеха нежно брега!

 

Там на пясъка все още топъл, като спомен за горещия ден,

седеше човек, в небето загледан, от звездите сякаш пленен!

 

Лицето му грееше ярко, в очите му тлееше сякаш искра,

косите му руси от злато изплети, ангел небесен, потънал в нощта!

 

Той тихо продума с глас магнетичен: - Спомням си първия ден!

Тогава създаде ги ярко да греят, над света все още студен!

 

Рай го нарече и да царуват остави човеците, ден подир ден!

И даде им всякакво право над всичко, освен над плода забранен!

 

Ала не бяха душите човешки достойни и чисти за тази земя!

От първия ден аз съзрях във очите им черният дим на греха!

 

И за туй, че показах му, че са способни на предателство и на лъжа,

с криле си платих за непокорство цената - да бродя по тази земя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nebula Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...