Вечер настана, а на небето луната като диамант засия,

морето пееше позната песен, вълните галеха нежно брега!

Там на пясъка все още топъл, като спомен за горещия ден,

седеше човек, в небето загледан, от звездите сякаш пленен!

Лицето му грееше ярко, в очите му тлееше сякаш искра,

косите му руси от злато изплети, ангел небесен, потънал в нощта!

Той тихо продума с глас магнетичен: - Спомням си първия ден!

Тогава създаде ги ярко да греят, над света все още студен!

Рай го нарече и да царуват остави човеците, ден подир ден!

И даде им всякакво право над всичко, освен над плода забранен!

Ала не бяха душите човешки достойни и чисти за тази земя!

От първия ден аз съзрях във очите им черният дим на греха!

И за туй, че показах му, че са способни на предателство и на лъжа,

с криле си платих за непокорство цената - да бродя по тази земя!