Паднал ангел
Паднал ангел
Неземно красив и невидим,
с букет от щастие в ръка,
той обикаля и търси
копнеещи за обич сърца.
Нощем из градовете броди,
сутрин на плажа посреща деня,
денем из полята ходи,
отхвърлен и забравен от света.
Отрекъл своето щастие,
градът се нощем завива с тъга,
сънува трагедии и кошмари,
а над него ангел поставя ръка.
Всеки в съня се усмихва -
трагедията се превръща в мечта,
нещастието - в спокоен сън...
И звезда пада в тъмните небеса...
А сутрин се всички събуждат,
забравили таз топлина,
деня си сив те прегръщат,
нехаещи за своите студени сърца.
Любовта е паднал ангел,
търсещ топлина във нощта,
просещ искрица надежда -
да сгрее измръзнала(та си) душа.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мирела Шопова Todos los derechos reservados
. Моля те, само не спирай да публикуваш, това стихотворение ти е едно от най - добрите, като идея и сила на внушението 