Паднала е мигла на луната,
някъде по лявата й скула.
Тя ли ме е учила да чакам,
топлите ти устни да целуна.
Може би нощта ме изпреварва,
прави ме съвкупност от нещата,
дето само в тъмното се вярват,
след като приспим огледалата.
Синя съм, защото си надежда.
Падат ми смутените звездици.
Колко дългооко те разглеждам
в сляпото на своята тъмница. ...