RainaVakova
413 2666
22 dic 2018, 5:46

Паднала е мигла 

  Poesía » De amor
490 8 11

Паднала е мигла на луната,
някъде по лявата й скула.
Тя ли ме е учила да чакам,
топлите ти устни да целуна.
Може би нощта ме изпреварва,
прави ме съвкупност от нещата,
дето само в тъмното се вярват,
след като приспим огледалата.
Синя съм, защото си надежда.
Падат ми смутените звездици.
Колко дългооко те разглеждам
в сляпото на своята тъмница.
Пращаш ми от кратерчета думите.
Могат ли за всичко да прощават?
Сто на сто в зависимости губят се, 
дребните неща, а ти оставаш. 
Пазиш ме да пазя равновесие. 
Даже не държиш да обяснявам. 
Мигла от луната ти донесох... 
Помечтай си нещо! Обещава/м!

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??