15 sept 2007, 19:29

Падналите листа

  Poesía
861 0 2
(Съвместно със Светослава Иванова)

Разказваш ми
за човешкия сън, в който се криела обич,
а в него тогава се разхождал само гневът.

Епизод с отворен край.
На земята ни, родена из основите на пепелта.
Тук, където беше рай,
сега умират хора, разбивайки нечии сърца.

Аз съм неспособен да те следвам...

Пропилени моменти в сън.
Ти ли се предаде първа или беше вятърът,
който те събори отвън,
за да те затрупа с падналите листа?

***

Разказваш ми
за изгубени хора с отнети сърца,
за избягало време и подарена съдба.

Като роман без епилог,
сътворена си от прахта на нашето минало.
Живееш и днес сама,
скрита зад лъжи, през които си преминала.

Аз съм неспособен да те следвам...
Винаги търсеща повече, отколкото имаш.
Винаги обичаща, винаги силна.
Винаги крадяща от живота любов.
Винаги закриляща всичко,
на което държи и което е важно.
Винаги жертвайки себе си...

Ти се загуби в тази история.
Позволи на вятъра да те затрупа с листата си.
Сега аз не знам кое да простя -
дали порока, свободата или слабостта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...