15 сент. 2007 г., 19:29

Падналите листа

860 0 2
(Съвместно със Светослава Иванова)

Разказваш ми
за човешкия сън, в който се криела обич,
а в него тогава се разхождал само гневът.

Епизод с отворен край.
На земята ни, родена из основите на пепелта.
Тук, където беше рай,
сега умират хора, разбивайки нечии сърца.

Аз съм неспособен да те следвам...

Пропилени моменти в сън.
Ти ли се предаде първа или беше вятърът,
който те събори отвън,
за да те затрупа с падналите листа?

***

Разказваш ми
за изгубени хора с отнети сърца,
за избягало време и подарена съдба.

Като роман без епилог,
сътворена си от прахта на нашето минало.
Живееш и днес сама,
скрита зад лъжи, през които си преминала.

Аз съм неспособен да те следвам...
Винаги търсеща повече, отколкото имаш.
Винаги обичаща, винаги силна.
Винаги крадяща от живота любов.
Винаги закриляща всичко,
на което държи и което е важно.
Винаги жертвайки себе си...

Ти се загуби в тази история.
Позволи на вятъра да те затрупа с листата си.
Сега аз не знам кое да простя -
дали порока, свободата или слабостта...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...