Паяче блестяща нишка вплете във косите ми,
люшна се по вятъра и с едно око се вгледа...
Бързаше за някъде, но се спря и ме попита
що съм тъжна, вяла, умислена и бледа...
По ръкава ми чевръсто надолу взе да лази,
света откриваше за него нов и непознат...
Уверено, че доброто живота му ще пази
от всякакви гадини и от двуногия гигант...
Пощура се в търсене на паешката си посока,
ала внезапно замръзна с прозрение едно:
понякога, за да направиш във живота скока,
достатъчно е да се отдадеш на вятъра само...