Пак

23 abr 2005, 1:02

Poesía

907 0 0

Пада мрак и душата ми ми дава знак,
че пак сама е, пак!
Че пак усеща необятна самота
и звездите аз броя една по една.
Не чувам аз гласа ти нежен,
не виждам аз красивото лице,
но знам, че и денят ми снежен
ти пак ще стоплиш моето сърце!
Знам, че и ти си обляна в самота
и искаш да докоснеш любовта...
Аз ти я давам, вземи я,
тя цялата твоя е сега...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Пак

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas