Пак

23.04.2005 г., 1:02 ч.

Поезия

904 0 0

Пада мрак и душата ми ми дава знак,
че пак сама е, пак!
Че пак усеща необятна самота
и звездите аз броя една по една.
Не чувам аз гласа ти нежен,
не виждам аз красивото лице,
но знам, че и денят ми снежен
ти пак ще стоплиш моето сърце!
Знам, че и ти си обляна в самота
и искаш да докоснеш любовта...
Аз ти я давам, вземи я,
тя цялата твоя е сега...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Пак

Свързани произведения

Коментари

Предложения