5 mar 2011, 13:44

Пак 

  Poesía » Otra
1364 1 52
Преживях те. Дори оцелях
във света, който бил е за двама.
Днес пристъпвам със мъничко страх,
да не срещна любов пак голяма.
Сутрин тихо изгрява денят,
радости по една се разпукват,
с нещо синьо ме мами сънят,
пак със слънцето ще ме подкупва.
С ято птици отлитам на юг,
като шаферки с бели премени,
във гнездо от разцъфнал памук
славеят трети път ще се жени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивон Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??