Преживях те. Дори оцелях
във света, който бил е за двама.
Днес пристъпвам със мъничко страх,
да не срещна любов пак голяма.
Сутрин тихо изгрява денят,
радости по една се разпукват,
с нещо синьо ме мами сънят,
пак със слънцето ще ме подкупва.
С ято птици отлитам на юг,
като шаферки с бели премени,
във гнездо от разцъфнал памук
славеят трети път ще се жени.
© Ивон All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
