Пак
Преживях те. Дори оцелях
във света, който бил е за двама.
Днес пристъпвам със мъничко страх,
да не срещна любов пак голяма.
Сутрин тихо изгрява денят,
радости по една се разпукват,
с нещо синьо ме мами сънят,
пак със слънцето ще ме подкупва.
С ято птици отлитам на юг,
като шаферки с бели премени,
във гнездо от разцъфнал памук
славеят трети път ще се жени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
