Пак 2

8 feb 2019, 1:05

Poesía

341 0 2

Пак две-три глътки свобода
във погледа ми се разтварят.
Горчи последната следа
от недопушена цигара,

от ненавременни мечти,
от абортирани копнежи.
И весело ми е... почти.
Дърветата ме гледат с нежност.

С оная плаха суета,
с която мъча се да пиша,
ще се изправя пред света:
" Здравей, мой ден ! Аз дишам! Дишам!"

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2019-02-08T17:08:17+02:00

Почувствах този стих с целия си организъм, понякога съм щастлива даже само от това, че още дишам!?
ИнаКалина

2019-02-08T09:09:59+02:00

Дърветата ме гледат с нежност...хубаво е да дишаш свобода..! Хареса ми!