Пак две-три глътки свобода
във погледа ми се разтварят.
Горчи последната следа
от недопушена цигара,
от ненавременни мечти,
от абортирани копнежи.
И весело ми е... почти.
Дърветата ме гледат с нежност.
С оная плаха суета,
с която мъча се да пиша,
ще се изправя пред света:
" Здравей, мой ден ! Аз дишам! Дишам!"
© Нина Чилиянска All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
