Пак 2

8.02.2019 г., 1:05 ч.

Поезия

406 0 2

Пак две-три глътки свобода
във погледа ми се разтварят.
Горчи последната следа
от недопушена цигара,
от ненавременни мечти,
от абортирани копнежи.
И весело ми е... почти.
Дърветата ме гледат с нежност.
С оная плаха суета,
с която мъча се да пиша,
ще се изправя пред света:
" Здравей, мой ден ! Аз дишам! Дишам!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Пак 2

Искате да прочетете повече?

Предложения