13 may 2016, 23:38

Пак и пак, и пак...

966 0 1

В предверието на царствени грифони,
в бърлогата на непрогледен мрак,
в ушите ми се гърчат саксофони,
и в теб съм пак и пак, и пак...

 

Втъкана в канибалската прегръдка,
на бързащият,  скучноват живот,
изпиваш ме, розе, на малки глътки,
размазваш ме,  по дървения плот.

 

Размазана, попивам във дървото,
превърната от суша във елей,
помазвам силата ти,  надълбоко,
избликвай в мен, изгаряй ме,  не тлей...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...