В предверието на царствени грифони,
в бърлогата на непрогледен мрак,
в ушите ми се гърчат саксофони,
и в теб съм пак и пак, и пак...

Втъкана в канибалската прегръдка,
на бързащият,  скучноват живот,
изпиваш ме, розе, на малки глътки,
размазваш ме,  по дървения плот.

Размазана, попивам във дървото,
превърната от суша във елей,
помазвам силата ти,  надълбоко,
избликвай в мен, изгаряй ме,  не тлей...