Пак ме обичай

1 sept 2009, 20:07

Poesía

574 0 1

Ти нали такава ме обичаше -

крайна, неразбрана и себична,

на самотата вечната приятелка

и към ласки безразлична.

Но тази обич натежа ми,

със нея аз не се обичам,

живота си препълних от забрани,

с гняв сърцето си отричам.

Изморена съм, сама, самотна,

победена в собствената си война,

душата остаря сиротна,

заключена в ненужна красота.

Моля те, обичай ме и като живея,

нека и аз от себе си да давам,

да обичам, да се раждам и копнея,

обичай ме и когато вярвам...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.