Пак ме обичай
Ти нали такава ме обичаше -
крайна, неразбрана и себична,
на самотата вечната приятелка
и към ласки безразлична.
Но тази обич натежа ми,
със нея аз не се обичам,
живота си препълних от забрани,
с гняв сърцето си отричам.
Изморена съм, сама, самотна,
победена в собствената си война,
душата остаря сиротна,
заключена в ненужна красота.
Моля те, обичай ме и като живея,
нека и аз от себе си да давам,
да обичам, да се раждам и копнея,
обичай ме и когато вярвам...
© Ели Моцарели All rights reserved.
