Днес музата ми ядно се развика:
ще те оставя сам, без мен си леш!
Аз към капризите ѝ съм привикнал,
за нея съм посредствен и келеш.
Като царкиня нощем все ми ходи
по нервите и ми танцува туист.
Щом с чехъла душата ми преброди,
оставя там перо и скъсан лист.
След себе си боклука не прибира.
От фрази недовършени – аман!
Не дава даже и да протестирам,
нарича ме "отчаян графоман". ...