Пак ми кацна музата на бузата
Днес музата ми ядно се развика:
ще те оставя сам, без мен си леш!
Аз към капризите ѝ съм привикнал,
за нея съм посредствен и келеш.
Като царкиня нощем все ми ходи
по нервите и ми танцува туист.
Щом с чехъла душата ми преброди,
оставя там перо и скъсан лист.
След себе си боклука не прибира.
От фрази недовършени – аман!
Не дава даже и да протестирам,
нарича ме "отчаян графоман".
Отчаян съм, ала от нещо друго –
не ми достига въздух бе, братó!
След пилене на токчетата с фуги
стихът ми е издран като с длето.
И вече тайничко /насън/ обмислям
дали да не ѝ дам /насън/ развод.
От толкова спане съвсем се вкиснах,
замря ми поетичният живот.
Заплашва ме свирепо да си иде –
с поети като мен живяла рой.
Но ще си тръгна аз, а тя ще види
на лято куково таланта мой.
А вдъхновения – греби ги с шепи
или ги брой /насън/ като овце.
Но истинският гений е в поета,
не в музите проклети без сърце.
27.10.2019
https://www.youtube.com/watch?v=0S_mGdkqQsU
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
