Пак вали,небето плаче...
Пак целувам мокрото стъкло!
Пак сама,без обич вече,
пак без теб в студеното легло!

И днес си казах "Стига вече!
Защо обичаш силно всеки път...?!"
Не получих отговор обаче...
Пак сама,но за последен път!

И пак повтарям грешните заблуди,
безумно любя нечии очи!
Очите мои сигурно са луди,
а погледът пред мен виновно пак мълчи!

Защо потъпка всичкитв си думи?
Защо наказа ме да чувствам любовта?
Как забрави всичко помежду ни
и избяга,за да търсиш красота?!

Научи и другата да те обича,
тъй както някога научи мен!
Със мойто свято име я наричай,
нека те боли,тъй както мен!

И пак сама,но вече свикнах,
ще си тръгна аз и този път.
Сърцето пак успя да те обикне...
Пак,но за последен път!