Aug 29, 2005, 8:40 AM

Пак,но за последен път

Poetry

1.1K 0 2

Пак вали,небето плаче...
Пак целувам мокрото стъкло!
Пак сама,без обич вече,
пак без теб в студеното легло!

И днес си казах "Стига вече!
Защо обичаш силно всеки път...?!"
Не получих отговор обаче...
Пак сама,но за последен път!

И пак повтарям грешните заблуди,
безумно любя нечии очи!
Очите мои сигурно са луди,
а погледът пред мен виновно пак мълчи!

Защо потъпка всичкитв си думи?
Защо наказа ме да чувствам любовта?
Как забрави всичко помежду ни
и избяга,за да търсиш красота?!

Научи и другата да те обича,
тъй както някога научи мен!
Със мойто свято име я наричай,
нека те боли,тъй както мен!

И пак сама,но вече свикнах,
ще си тръгна аз и този път.
Сърцето пак успя да те обикне...
Пак,но за последен път!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0