Защо не спиш? И ти ли като мене
в нощта си буден, часове броиш?
А с мислите по-ведри денем
по пътища прекъснати вървиш…

Уж пролет иде, а пък е студено,
уж цъфнали иглики, а вали.
Да спреш до хората е забранено,
със маска отдалече отмини!

Очите ти единствено говорят,
че тръгнал си да търсиш топлина.
Но само вкъщи и по телефона
разкриваш ледена, замръзнала душа.

Душа ли казах? А пък тя смълчана,
отчаяна се губи във мъгла.
От вирусът дали този смут настана?
Но сигурно е, идва пролетта!

И нека се обичаме, макар че
не можем да докоснем две ръце.
На шест ще се обърне наш’то зарче
и пак ще се усмихнем от сърце!