30 ago 2009, 22:26

Пак слънчева 

  Poesía » Filosófica
845 0 24

Пак слънчева съм в този ден,
жарава, палеща очите,
проблясващите въгленчета в мен
нестинарски топлят ми мечтите.


С финес омайвам мисълта,
душата с нежност обладавам,
с ухание на ангелска сълза
магията край мене разпилявам.


Усмихвам се... и ето - тя,
болката побягва от душата
и само радостта, като дъга,
цветно преминава през съдбата.


И вече няма слънчеви петна,
светулките ми  са ги заличили.
Не се боя, тя - мойта светлина
извира из дълбоко и... полита.





© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??