Пак слънчева
Пак слънчева съм в този ден,
жарава, палеща очите,
проблясващите въгленчета в мен
нестинарски топлят ми мечтите.
С финес омайвам мисълта,
душата с нежност обладавам,
с ухание на ангелска сълза
магията край мене разпилявам.
Усмихвам се... и ето - тя,
болката побягва от душата
и само радостта, като дъга,
цветно преминава през съдбата.
И вече няма слънчеви петна,
светулките ми са ги заличили.
Не се боя, тя - мойта светлина
извира из дълбоко и... полита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
