30.08.2009 г., 22:26 ч.

Пак слънчева 

  Поезия » Философска
847 0 24

Пак слънчева съм в този ден,
жарава, палеща очите,
проблясващите въгленчета в мен
нестинарски топлят ми мечтите.


С финес омайвам мисълта,
душата с нежност обладавам,
с ухание на ангелска сълза
магията край мене разпилявам.


Усмихвам се... и ето - тя,
болката побягва от душата
и само радостта, като дъга,
цветно преминава през съдбата.


И вече няма слънчеви петна,
светулките ми  са ги заличили.
Не се боя, тя - мойта светлина
извира из дълбоко и... полита.





© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??