...пак сънували сме бившите
Заспа щурецът в мъртвата ни стая,
заспа и недосвири свойта песен,
а все дочувахме, че идва края
и носи на гърба си мокра есен.
Изгасна светлината на покоя
и в мрака се препъвахме самотни.
Където някога била съм твоя -
сега съм в себе си сиротна.
Така и ти в мълчание погубен
прокле щурецът да не свири вече.
И само споменът, че бил си влюбен
с дъха ти се прокрадва отдалече.
А моят дъх се спира, като в рамка
и там витае някъде в предишното,
а над главите ни наднича сянката,
защото пак сънували сме бившите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Николина Милева Todos los derechos reservados
