Пак тази тъга...
Пак тази тъга... изнемогвам от болка,самотата във гърлото пари, разкъсва ме мъката, сълзите напират, кога ли ще свърши... кога ли? И как да съм силна, когато те няма, а всяка частичка е твоя, през другите гледам, различна и няма, изгубих си в тебе покоя. В мечтите разхождам се, твоя богиня, в съня ти покорна кралица, в живота ти, твоя немирна слугиня, в очите ти, слънце, зеница. |
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Неземна Todos los derechos reservados
