Пак тази тъга...
Пак тази тъга... изнемогвам от болка,самотата във гърлото пари, разкъсва ме мъката, сълзите напират, кога ли ще свърши... кога ли? И как да съм силна, когато те няма, а всяка частичка е твоя, през другите гледам, различна и няма, изгубих си в тебе покоя. В мечтите разхождам се, твоя богиня, в съня ти покорна кралица, в живота ти, твоя немирна слугиня, в очите ти, слънце, зеница. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неземна Все права защищены
