15 abr 2020, 7:49

Пак тръгвам 

  Poesía » Verso libre
725 0 1

Тръгвам отново към себе си

сгушена нямо в тишината

и потъвам в незнайни оазиси

с камбанния звън на душата.

 

Пак си търся тихо пристанище

мълчанието мое да скрия

и някъде в тайно скривалище

от него прахта да изтрия.

 

Все така се лутам в самотата

и все по измислени пътеки.

С вятъра следвам си душата

в лоното на дивите куплети.

..................................................

А под чертата на това пътешествие

оставям шепа лепкави илюзии

претоплени с празни надежди

и прегорели нови алюзии.

 

Всяко тръгване.....е участие

в похода на моето причастие.

© Олга Дамянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пътуването към себе си е най-дългото пътуване! Поздравления!
Propuestas
: ??:??