Тръгвам отново към себе си

сгушена нямо в тишината

и потъвам в незнайни оазиси

с камбанния звън на душата.

Пак си търся тихо пристанище

мълчанието мое да скрия

и някъде в тайно скривалище

от него прахта да изтрия.

Все така се лутам в самотата

и все по измислени пътеки.

С вятъра следвам си душата

в лоното на дивите куплети.

..................................................

А под чертата на това пътешествие

оставям шепа лепкави илюзии

претоплени с празни надежди

и прегорели нови алюзии.

Всяко тръгване.....е участие

в похода на моето причастие.