Пак тръгвам
Тръгвам отново към себе си
сгушена нямо в тишината
и потъвам в незнайни оазиси
с камбанния звън на душата.
Пак си търся тихо пристанище
мълчанието мое да скрия
и някъде в тайно скривалище
от него прахта да изтрия.
Все така се лутам в самотата
и все по измислени пътеки.
С вятъра следвам си душата
в лоното на дивите куплети.
..................................................
А под чертата на това пътешествие
оставям шепа лепкави илюзии
претоплени с празни надежди
и прегорели нови алюзии.
Всяко тръгване.....е участие
в похода на моето причастие.
© Олга Дамянова All rights reserved.
