Пак за циганското лято

Препичам се на октомврийско слънце.
И като восък, аз съм разтопен!
От щастие аз никна, като зрънце
и хубостта на този свят е с мен!

Най-истинско е циганското лято.
А слънцето му, най-добро за мен.
Градината във мен цъфти богато,
и аз така се чувствам устремен...

Лъчите му,сега не ме изгарят,
 и лавата  му не се сипе в мен.
Щастливи дни за мене се повтарят...
На красотата му ме прави фен!

И за това аз търся Есенето!
Тук всичко е отрупано във плод!
Щастливо се усмихва и небето
и всичко ме зарежда за живот!

  06.10.2009 г. Драгойново