Препичам се на октомврийско слънце.
И като восък, аз съм разтопен!
От щастие аз никна, като зрънце
и хубостта на този свят е с мен!
Най-истинско е циганското лято.
А слънцето му, най-добро за мен.
Градината във мен цъфти богато,
и аз така се чувствам устремен...
Лъчите му,сега не ме изгарят,
и лавата му не се сипе в мен.
Щастливи дни за мене се повтарят...
На красотата му ме прави фен! ...