Пак за циганското лято
421
0
0
Препичам се на октомврийско слънце.
И като восък, аз съм разтопен!
От щастие аз никна, като зрънце
и хубостта на този свят е с мен!
Най-истинско е циганското лято.
А слънцето му, най-добро за мен.
Градината във мен цъфти богато,
и аз така се чувствам устремен...
Лъчите му,сега не ме изгарят,
и лавата му не се сипе в мен.
Щастливи дни за мене се повтарят...
На красотата му ме прави фен!
И за това аз търся Есенето!
Тук всичко е отрупано във плод!
Щастливо се усмихва и небето
и всичко ме зарежда за живот!
06.10.2009 г. Драгойново
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
