27 sept 2013, 15:50  

Пак за нещичко от есента

  Poesía » Otra
495 0 1

Умира Лятото
и идва Есента...
За него вече ми е
мъчно!
Със друг акорд
започвам песента...
Преследва ме тъгата
неотлъчно!

Макар от Лятото 
че изгорях 
и честичко не го
приемах...
Едва от жегите се
отървах,
но с шепи и от него
вземах!

Сега пред мен
се мръщи есента!
И някак си ме
депресира!
И ми отнема бавно
радостта,
и иска да ме
деградира!
  27.09.2013 г. Драгойново

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса, Христо. Леко е, явно и депресията няма да те държи дълго, за разлика от мен Поздравления!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...