Умира Лятото
и идва Есента...
За него вече ми е
мъчно!
Със друг акорд
започвам песента...
Преследва ме тъгата
неотлъчно!
Макар от Лятото
че изгорях
и честичко не го
приемах...
Едва от жегите се
отървах,
но с шепи и от него
вземах!
Сега пред мен
се мръщи есента!
И някак си ме
депресира!
И ми отнема бавно
радостта,
и иска да ме
деградира!
27.09.2013 г. Драгойново
© Христо Славов Всички права запазени