27 сент. 2013 г., 15:50  

Пак за нещичко от есента

492 0 1

Умира Лятото
и идва Есента...
За него вече ми е
мъчно!
Със друг акорд
започвам песента...
Преследва ме тъгата
неотлъчно!

Макар от Лятото 
че изгорях 
и честичко не го
приемах...
Едва от жегите се
отървах,
но с шепи и от него
вземах!

Сега пред мен
се мръщи есента!
И някак си ме
депресира!
И ми отнема бавно
радостта,
и иска да ме
деградира!
  27.09.2013 г. Драгойново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много ми хареса, Христо. Леко е, явно и депресията няма да те държи дълго, за разлика от мен Поздравления!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...