Умира Лятото
и идва Есента...
За него вече ми е
мъчно!
Със друг акорд
започвам песента...
Преследва ме тъгата
неотлъчно!
Макар от Лятото
че изгорях
и честичко не го
приемах...
Едва от жегите се
отървах,
но с шепи и от него
вземах!
Сега пред мен
се мръщи есента!
И някак си ме
депресира!
И ми отнема бавно
радостта,
и иска да ме
деградира!
27.09.2013 г. Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.
Поздравления!argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
