2 sept 2006, 23:51

Палач 

  Poesía
645 0 0
На кой, по дяволите, се молиш -
оскърбен от собствените си лъжи?
Боли ме щом се усмихваш и говориш -
думите ти значат сълзи.


Къде, палачо мой, сега ще бягаш?
Страхът зад фалша ти пълзи.
А ръцете си пак към мен протягаш,
скрили кинжали и стрели.


В жертва плътта ми ти получи -
глух за писък и за плач.
Душата си да убия ме научи
и вместо нея създаде нов палач.

© Пепп Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??