На кой, по дяволите, се молиш -
оскърбен от собствените си лъжи?
Боли ме щом се усмихваш и говориш -
думите ти значат сълзи.
Къде, палачо мой, сега ще бягаш?
Страхът зад фалша ти пълзи.
А ръцете си пак към мен протягаш,
скрили кинжали и стрели.
В жертва плътта ми ти получи -
глух за писък и за плач.
Душата си да убия ме научи
и вместо нея създаде нов палач.