Valens (Валентина Лозова)
127 568
28 sept 2013, 22:12

Палачинки със сладко завих 

  Poesía » De humor
654 0 12

Луната набързо се свря помежду ни,

нахално изплези език.

Притисна ме ти и вълшебните думи

в твойте целувки открих.

 

В лятната вечер градът се разшава

усетил прохладния бриз.

Край пъстрите люлчици вдигаше врява

детенце с ненужен каприз.

 

Звъни телефонът. Мъжът ми: „Къде си?!

Аз вече съм тук, у дома.

Какъв таратор е, щом пак е без чесън?!“

Уф, прозаични неща!

 

Ех, искам... Тъй искам при теб да остана,

но няма как, тръгвам  сега.

Скилидка-две чесън му счуквам в хавана...

Защо не съм там на брега?!

 

Но утре ме чакай, отново на плажа

ти, невъзможна мечта.

С „плажно маслò“ продължавай да мажеш

горещата  моя душа.

 

За тебе са мислите в нощите, дните,

любовта, споделеният вик.

А пък за него (вкусно прикритие)

палачинки със сладко завих.

 

Валентина Йосифова

25.07.2013 г.

 

© Валентина Лозова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??