Палачинки със сладко завих
Луната набързо се свря помежду ни,
нахално изплези език.
Притисна ме ти и вълшебните думи
в твойте целувки открих.
В лятната вечер градът се разшава
усетил прохладния бриз.
Край пъстрите люлчици вдигаше врява
детенце с ненужен каприз.
Звъни телефонът. Мъжът ми: „Къде си?!
Аз вече съм тук, у дома.
Какъв таратор е, щом пак е без чесън?!“
Уф, прозаични неща!
Ех, искам... Тъй искам при теб да остана,
но няма как, тръгвам сега.
Скилидка-две чесън му счуквам в хавана...
Защо не съм там на брега?!
Но утре ме чакай, отново на плажа
ти, невъзможна мечта.
С „плажно маслò“ продължавай да мажеш
горещата моя душа.
За тебе са мислите в нощите, дните,
любовта, споделеният вик.
А пък за него (вкусно прикритие)
палачинки със сладко завих.
Валентина Йосифова
25.07.2013 г.
© Валентина Лозова All rights reserved.
