МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
1009 4047
23 oct 2024, 6:21

Палимпсест 

  Poesía » Filosófica, Otra
41 0 2

По кожата на бял агнец

историята скръбно пише

с писец от трън на чер венец

последното четиристишие.

 

Видение на луд пророк

световен край ли предвещава

или поредния урок?

Падение или пък слава?

 

Знам вече, че не съм една.

Не съм безмълвно огледало

на гордост нечия, вина –

щом имам съвест, съм везна.

Знам що е край и що – начало.

 

От уробороси – ташкън,

пуснете хамстера на воля!

С прът в колелото – слънчев трън,

ще счупи робската си роля.

 

Животът ни е палимпсест –

съборен, с изход – еднократен.

Оставят диря – срам и чест,                 

в нас всеки грях и всяка святост.

 

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??