12 ago 2010, 13:59

Палитрата на времето

626 0 7

Палитрата на времето ми обеднява

и все по-малко цветове остават.

Отдавна свърши слънчевият цвят,

обагрил топло детския ми свят.

 

Спомен скъп е  розовата радост

на свежата ми и невинна младост.

С пурпурния цвят на розата червена

бе любовта ми  сладка оцветена.

 

С небесно-синьото на ведри небеса

майчинството стори с мене чудеса.

Златното  с дъха на зрелите жита

беляза в мен на зрелостта света...

 

Палитрата на времето ми обеднява.

И все по-малко цветове остават.

С цвета зелен на горските поляни

една надежда в мене ще остане.

 

Сребристо – за добрите ми постъпки.

Оранжево – за радостните тръпки.

А бялото?  Остава ми за КРАЯ.

С него ще потегля за безкрая –

 

там с бяла и пречистена душа –

млада и невинна да се преродя!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво съпоставяне!Поздрав!
  • Допадна ми това представяне на живота като цветна палитра!
  • Благодаря ви Стели, Галя, Ивон, Татяна и Дорика. Хубаво е да споделяш мислите и чувствата с добронамерени приятели и колеги по перо.
    Доре, благодаря за мнението! Съгласна съм с теб по повод първата забележка, но ако махна думата "млада" в последната строфа финалът ще звучи много тромаво и неблагозвучно.
  • Така и ще е! Поздрав!
  • Много хубав стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...